срам

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Значение

срамът, срама, +мн. срамове и срамове, (два) срама, +м.
#1 Само +ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. _Срамът не го оставяше._
#2 Само +ед. Болезнено притеснение; свян. _Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи._
#3 Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. _Поведението му е голям срам за къщата ни._
* _От кумова срама._ — От немай къде, по принуда, за пред другите.
* _Срам ме е._ — Срамувам се.
* _Срам не срам._ — Въпреки че се срамувам.
* _Ставам за срам._ — Опозорен съм.
* _Бера срам/срамове._ — Срамувам се.

Синоними

Вижте всички синоними

Фразеологични изрази

Производни думи

Анаграми

Примери

Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам. Зигмунд Фройд

Това, което започна с гняв, завършва със срам. Бенджамин Франклин

Любовта е най-доказаният начин да преодолеете чувството за срам. Зигмунд Фройд

Гладна уста срам не знае. Турска поговорка

Бързата работа – срам за майстора. Българска поговорка

Магаре от срам не разбира. Българска поговорка

Превод на английски език

shame

Думи и термини с близки букви