Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед.
#1 Побърканост, неспособност за разбиране; лудост.
#2 +Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. _Изпадам в умопомрачение от щастие._
* _До умопомрачение._ — До неспособност да разбирам, да разсъждавам; до лудост. _Работя до умопомрачение._
При европейските държави и Америка има умопомрачение на разума. Авигдор Либерман
Да лъжеш, разбира се, значи да докарваш до умопомрачение. Анаис Нин
В романа тази патологична връзка между майка и дъщеря е разкрита от гледната точка на всяка от тях, за да обрисува картина на пълно умопомрачение. Източник: интернет
В момент на умопомрачение, 36-годишна жена е отрязва гениталиите на своя приятел с кухненски нож, след като той се опитал да изнасили 14-годишната й дъщеря в Индия. Източник: интернет
Представяте ли си за какво умопомрачение говорим", разказа Венцеслав Стефанов. Източник: интернет
Тук в Скопие, все още се надяват, че в момент на умопомрачение, някой в България, ще ги пусне просто така, без дори да си мръднат пръста и реално да поработят за истинското европеизиране на страната. Източник: интернет
aberration