1. било - Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
2. било - прилагателно име, неосновна форма
3. било - Глагол - пр.накл., мин.св.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
Производна на бъда
4. Било - Име на място
+мн. била`, +ср.
#1 Най-високата част на планина; гребен, рът.
#2 Най-високата част, ръбът на покрив.
----
+съюз.
* _Било` — било`._ — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват различни възможности. _Било в града, било на село — животът е еднакъв вече._
* _Било` — или`._ — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности. _Било с автобус, или с влак — с друго не може да се отиде до там._
Ще мине време и животът ще покаже, че всичко е било само към по-добро. Източник: интернет
Не детето трябва нас да разбира, а ние него. Защото ние вече сме били деца, а то още не е било възрастен. Източник: интернет
Учудваш се колко бързо е преминал денят, а после разбираш, че не е било ден, а живот. Източник: интернет
Не разваляй това, което имаш, мечтаейки за това, което нямаш; запомни, че това, което имаш сега, някога е било сред нещата, за които само си се надявал. Епикур
Без българското православие, не би било и руското, защото чрез българите - русите са получили основите на говоримия, разбираемия за тях език. Кирил Московски
Сетила се буля за къделя, пък то било срещу неделя. Българска поговорка
be