Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
ръбът, ръба, +мн. ръбове, (два) ръба, +м.
#1 Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости. _Ръб на маса. Ръб на панталон._
#2 Подгънат и обшит край на дреха, плат и др. _Ръбът на полата не е прав._
#3 Място, където се съединяват с шиене два плата; шев.
Музиката със своята мелодия ни довежда до самия ръб на вечността и ни дава възможност да разберем нейното величие в рамките на няколко минути. Томас Карлайл
Емпатията свали предимството и истината е, че се нуждаем от нашето предимство. Нашият ръб се опитва да ни говори и ние също сме твърде добри в това да го затворим. Деб Калети
Земята не е безкраен лист, който продължава завинаги, но няма и ръб. Той е компактен и свързан. Джана Левин
Отчаянието е пещера под краката ни и ние се клатим на самия ръб. Джералдин Брукс
Вече не бях на 15 и изборите вече нямаха същия ясен, ярък ръб пред тях. Джералдин Брукс
Аве ръб от такива като теб 2 500 000 будни българи напуснаха страната. Източник: интернет
edge