Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. боля`ри, +м. +ист. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IХ до ХIV век.
+прил. [[боля`рски]], боля`рска, боля`рско, +мн. боля`рски.
Болярин се цели в 100-те бона в предаването „Стани богат“ Източник: интернет
Българският болярин е посечен на място, а Константин Пацик и синът му са задържани и жестоко измъчвани. Източник: интернет
В Дубровник близо 50 години преди това е известен друг Никола Булгар, болярин, приближен на емигриралата българска царица Ана-Неда, съпруга на цар Михаил Шишман (1323 – 1330). Източник: интернет
Конфликтът възниква заради отказа на патриарха в отказа да сключи брака между по-голямата сестра на Радя Калпя и молдовския болярин Богдан Логотет, който вече е бил женен. Източник: интернет
Владислав I (1364 – 1377 г.), наричан още Влайку Войвода (Вода), е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г. Владислав е български болярин и васал на българския цар Иван Александър. Източник: интернет
В един момент царят става, посочва един болярин и му казва: "Ти си лош, много крадеш!" Източник: интернет
boyar