Съществително име - ед. ч.
+мн. велмо`жи, +м. +Истор.
#1 Знатен и богат сановник. _Царски велможи._
#2 +Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.
Моят Копейкин излиза едва ли не във възторг: едно, че се удостоил с аудиенция, така да се каже, при първокласен велможа; и друго - това, че ето сега най-сетне ще се реши един вид относно пенсия. Източник: интернет
В Русия и будка за цигари да отвориш трябва да се отчиташ на местния велможа. Източник: интернет
Прави впечатление, че Костадинов се е изкачвал с меко казано неподходящи за пресечен терен обувки, ако човек се вгледа в този детайл от фотоса, споделен от партийния велможа. Източник: интернет
Недей я чакай да става, ами веднага се вдигай и отивай да се наслаждаваш на китайския рай, в някоя фабрика на китайски феодален велможа, 24/7 на работната линия. Източник: интернет
Но червеят на мания за величие у дребния велможа от Кремъл иска друго, без да отчита, че е настроил целия сват срещу себе си. Източник: интернет
В богат дом на един столичен велможа се провежда маскен бал. Източник: интернет
grandee