Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. чино`вници, +м.
#1 Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи.
#2 +Прен. +Пренебр. Бюрократ, бездушен служител.
+прил. [[чино`внически]], чино`вническа, чино`вническо, +мн. чино`внически. _Чиновническа работа._
Крадливият чиновник е винаги предател на страната си. От него трябва да се боим повече, отколкото от алианса НАТО, от талибаните и марсианците. Дмитрий Рогозин
Дебел, лъскав, глупав пингвин се разхождаше към езерото, приличащ на прехранен чиновник. Ева Ибътсън
Този, на когото му е чужд животът, който е неспособен на такъв – на него нищо повече не му остава, освен да стане чиновник. Антон Чехов
"А ми какъв е? Той е чиновник, също е на държавна служба", каза тя с усмивка. Източник: интернет
А всички страни около Германия срокът за зеления сертификат е 6 месеца, пита се в задачата на каква база някой високопоставен чиновник скрито/ подмолно съкращава валидност на зелен сертификат? Източник: интернет
Бившият чиновник на ДАНС в Благоевград и шеф на отдел отдел „ Контрол и защита “ в НП “Рила” Маргарит Делин е новият шеф на парка. Източник: интернет
clerk