Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. посла`ници, +м.
#1 Човек, който представлява своята страна в чужда.
#2 Пратеник, емисар. _Посланик за мир._
+прил. [[посла`нически]], посла`ническа, посла`ническо, +мн. посла`нически.
Бурбонският крал беше първият посланик на разума и човешкото щастие. Хайнрих Ман
Когато през 2009 премиерът Ердоган дойде във Вашингтон, той звучеше почти като посланик от Иран. Стивън Кинзър
Считам ли себе си за посланик на японската култура? Неее! Аз, по-скоро съм шпионин. Такеши Китано
А в чужбина по време на концертите се чувствам като истински посланик на културата на страната ни“, казва певицата. Източник: интернет
Агнеса Руси, дипломат от кариерата, е кандидатът на министерството на външните работи на Република Северна Македония за посланик в България, съобщават македонски медии. Източник: интернет
Аз отговарям като посланик за държавната политика, а не за действията на някакъв идиот, който е направил това." Източник: интернет
ambassador