Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. диха`ния, +ср.
#1 Въздухът, който се поема и издишва на един път; дъх. _Топля с диханието си._
#2 Миризма, аромат. _Приятно дихание на зюмбюл изпълваше стаята._
Нашата любов е ласка от нежно дихание. Не дишаш - не живееш. Мануела Гретковска
Въпреки съкровената миньорност от последното дихание на бащата се промъква и необуздаемата виталност, и тържество на живота през образа на едно дърво - трепетликата или наричана още осика. Източник: интернет
В "Дъхо-обрат"/ "Насрещно дихание", по-късна книга, той публикува все по-странно шифровани стихотворения. Източник: интернет
Библиотека „Златни зърна „– една неотразима действителност, превърнала се още приживе в легенда – откровение на нацията, нейния собствен глас, нейното дихание. Източник: интернет
Един от петте органа за жизненост или сензитивност: прана „дихание“, вак „говор“, каксус „зрение“, шрота „слух“, и манас „размишление, мисъл“ (нос, уста, очи, уши и разум; ChUp. Източник: интернет
Но те засягаха други теми, които не е необходимо да се разглеждат под микроскоп, докато сега по-шумното дихание можеше да смути образа. Източник: интернет
breath