Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
дъхъ`т, дъха`, само +ед., +м.
#1 Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. _Топъл дъх._
#2 Мирис, аромат. _Дъх на теменужки._
Поех си дълбоко дъх и направих едно от най-трудните решения в живота си: просто се обърнах и напуснах. Ришел Мийд
Истинският лидер винаги държи в ръкава си елемент на изненада, който другите не могат да схванат, но който поддържа обществеността му развълнувана и без дъх. Шарл дьо Гол
Наблюдателите долу си поеха дъх наведнъж. Въздухът изведнъж се почувства споделен. Мъжът отгоре беше дума, която сякаш знаеха, въпреки че не я бяха чували преди. Колъм Маккан
Цялата къща сякаш издиша меланхоличен дъх на празнота. Майкъл Шейбон
Принудих се да си представя последните моменти. Предпоследният дъх. Последна въздишка. И все пак. Винаги е следван от друг. Никол Краус
Хитрата котка едновременно яде сирене и дебне край мишата дупка... с провокативния си дъх. Уилям Клод Фийлдс
breath