Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. възди`шки, +ж. Дълбоко поемане на въздух и издишване поради болка, силно преживяване, скръб и др.
Принудих се да си представя последните моменти. Предпоследният дъх. Последна въздишка. И все пак. Винаги е следван от друг. Никол Краус
Смехът е силното ехо на въздишка; въздишка слабото ехо на смях. Шон О'Кейси
Какво е времето, ако не кратка въздишка между раждането и смърта? Дейвид Гемел
Но островът все още беше покрит в онзи синьо-черен момент преди тъмно, който се чувстваше на равни части като тиха въздишка и разтуптяно сърце. Кели Естес
Ако искате да впечатлите централен банкер, споменете "дълги и променливи лагове" в разговор и изпуснете тежка въздишка. Източник: интернет
"До Видин, а", пита кондукторът на влака, "Пише ми го 9 часа и половина нещото", с една кратка въздишка, пълна със съпричастност той допълва: "Ми. Източник: интернет
sigh