добродетел

Съществително нарицателно име, женски род, тип 31a

Значение

добродетелта`, +мн. доброде`тели, +ж.
#1 Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. _Ти имаш много добродетели и само един недостатък._
#2 Само +ед. Непоквареност, чистота в помислите. _Пази своята добродетел._

Синоними

честност благородство скромност добродушие доброта човещина достойнство смирение доблест благочестие великодушие самоотверженост умереност въздържание търпимост
Вижте всички синоними

Производни думи

добродетелта добродетели добродетелите

Примери

Тъмнината е чужда на светлината; и гордият е чужд на всяка добродетел. Йоан Лествичник

Коя добродетел е над-всички? Тази, която се извършва тайно и за която никой не знае. Паисий Велики

Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията. Уинстън Чърчил

Съгласен съм с идеята, че в средата на хората съществува естествена аристокрация. Основа на нея - добродетел и талант. Томас Джеферсън

Търпение: отслабена форма на отчаяние, замаскирана под добродетел. Амброуз Биърс

Пунктуалността е добродетел на отегчените. Ивлин Уо

Превод на английски език

virtue

Думи и термини с близки букви

доброволческото Доброглед Добродан добродетелен добродетели добродетелите