Съществително нарицателно име, женски род, тип 31a
добродетелта`, +мн. доброде`тели, +ж.
#1 Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. _Ти имаш много добродетели и само един недостатък._
#2 Само +ед. Непоквареност, чистота в помислите. _Пази своята добродетел._
Тъмнината е чужда на светлината; и гордият е чужд на всяка добродетел. Йоан Лествичник
Коя добродетел е над-всички? Тази, която се извършва тайно и за която никой не знае. Паисий Велики
Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията. Уинстън Чърчил
Съгласен съм с идеята, че в средата на хората съществува естествена аристокрация. Основа на нея - добродетел и талант. Томас Джеферсън
Търпение: отслабена форма на отчаяние, замаскирана под добродетел. Амброуз Биърс
Пунктуалността е добродетел на отегчените. Ивлин Уо
virtue