Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
съвестта`, само +ед., +ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание. _Нечиста съвест. Угризения на съвестта._
* _Гризе ме съвестта._ — Измъчвам се заради нещо, което съм извършил.
* _По съвест._ — Безпристрастно, откровено.
Чистата съвест не се страхува нито от лъжи, нито от слухове, нито от клюки. Овидий
Добри приятели, хубави книги и заспала съвест - това е идеалният живот... Марк Твен
Чистата съвест струва колкото хиляди свидетели. Квинтилиан
Скъпи мои ... Съвестта няма зъби, но може да загризе до смърт... Не губете съвестта си! Загубата на съвест е най-страшното нещо. Павел (Груздев)
Чистата съвест се надсмива на лъжливите слухове. Латинска поговорка
Гузната съвест не се нуждае от обвинител. Английска поговорка
conscience