Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. до`носи, (два) до`носа, +м. Донесение (обикн. анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого.
Прошепнат на ухо, един донос звучи доста убедително. Но повторен на висок глас пред десет души, той губи силата си. Морис Дрюон
Има два случая, в които Европейският съд е признал, че презумпцията за невиновност е нарушена от главния прокурор и той впрочем продължава да я нарушава с последния донос, изпратен до европейски институции", каза Демерджиев. Източник: интернет
Иначе се получава парадокс: анонимна публикация, която от време оно се нарича "донос", сега се превръща в "журналистика". Източник: интернет
INTO защо на сулю и пулю, дава ги на читателите си за да го четат и послe, и понеже си зелен вземи и се поинтересувай от един донос какво можеше да ти се случи на времето, все умници демУкрати се навъдиха От какво, Автоцензор? Източник: интернет
Аз не произнасях за качествата на "младите" Дамата произнесе но в жнра литературен донос Не зная кои и какви са младите. Източник: интернет
По наша информация, от това, което са заявили полицейски служители, има донос и на базата на този донос те извършват тази акция. Източник: интернет
denunciation