слух
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Значение
слухът, слуха, +мн. слухове, (два) слуха, +м.
#1 Само +ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. _Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух._
#2 Само +ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. _Имам музикален слух._
#3 +Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. _Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове._+прил. [[слухов]], слухова, слухово, +мн. слухови. _Слухова памет._
* _Целият съм слух._ — Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
* _Свиря по слух._ — Свиря без ноти, по памет.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Не съдете човек, докато не говорите лично с него, защото всичко, което чуете, е слух.
Бог ми говори не чрез гръмотевици и земетресения, не чрез океани и звезди, а чрез Сина човешки, и говори на език, пригоден за моето несъвършено зрение и слух.
Изучаването на сричките изисква игра на трите сензорни полета, зрение, слух и мускулно усещане на органите на речта.
Да се науча да чета музика чрез брайловата азбука и да я свиря по слух ми помогна да развия страшно добра памет.
Ние като американци и като хора имаме много селективен слух и много селективна памет. Чуваме само това, което искаме да чуем, а пренебрегваме останалото.
Във всеки слух има доза истина, но опитай да я намериш.
Превод на английски език
rumor