дук
Съществително име - ед. ч.
Значение
ду`кът, ду`ка, +мн. ду`кове, +м. +Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи.
Синоними
Производни думи
Примери
Доста трудно бе да оценим децата, но в края коронясахме крал и кралица, принц и принцеса, дук и дукеса”, разказва Светлана.
Анна Нотара ( ) е знатна византийка, живяла през 15 век. Тя е дъщеря на последния велик дук на Византийската империя –
Авторът на хрониката може да е измислил въображаем дук, за да уравновеси персонажа на Вилардуен.
Докато през 2 век войнишкият отпуск е одобряван от командира на частта, отпуск през 4 век е можел да одобри много по-висшестоящ офицер (дук, комита или магистър милитум).
Всяка флотилия е била командвана от префект на флотилията (praefectus classis), който е бил подчинен на местния дук.
Дамите се били за благосклонността на дук дьо Ришельо /познатият ви кардинал Ришельо/.
Превод на английски език
duke