дукът
Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от дук
Примери
До времето на Константин I, дукът е бил подчинен на викария (vicarius) на диоцеза, в който са разположени войските.
Съвсем да не дръзва да обременява манастира нито дукът по това време, нито някой от местните жители на Месемврия или измежду чужденците, ако ли очакват своето спасение от Бога или снизходителност от моето царство.
Опитвайки се да проникнат във вътрешността на страната, рицарите на граф Амадей претърпяват поражение под стените на крепостта Аетос до днешен Айтос, като е пленен дукът на Милано Антонио Висконти и няколко месеца прекарва в плен.
Според „Морейската хроника“ в битката участва дукът на Каринтия.