дукове
Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от дук
Примери
Jones (1964) 844 Охраната на конвоите с доставки е била задължение на речни флотилии (classes) под командването на речни дукове.
Jones (1964) 100 – 1, 606, 627 Няма яснота по въпроса дали граничните дукове са били подчинени директно на императора, или на един от двамата командири (magistri) на комитата (comitatus).
Военните комити (comes rei militaris) също така са командвали граничните дукове в своя диоцез.
Така командирът на комитатите в диоцеза е станал военен еквивалент на цивилния управител на диоцеза – викария, като е поел командването на всички военни части в диоцеза, включително над граничните дукове.
Губернаторите на провинциите по границата били отстранени от командването на частите, разположени в провинцията им, а на тяхно място били назначени професионални военни, наречени duces limitis („гранични дукове“).
Лимитаните обикновено са били командвани от граничните дукове на провинцията.