Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от дук
Jones (1964) 844 Охраната на конвоите с доставки е била задължение на речни флотилии (classes) под командването на речни дукове. Източник: интернет
Jones (1964) 100 – 1, 606, 627 Няма яснота по въпроса дали граничните дукове са били подчинени директно на императора, или на един от двамата командири (magistri) на комитата (comitatus). Източник: интернет
Военните комити (comes rei militaris) също така са командвали граничните дукове в своя диоцез. Източник: интернет
Така командирът на комитатите в диоцеза е станал военен еквивалент на цивилния управител на диоцеза – викария, като е поел командването на всички военни части в диоцеза, включително над граничните дукове. Източник: интернет
Губернаторите на провинциите по границата били отстранени от командването на частите, разположени в провинцията им, а на тяхно място били назначени професионални военни, наречени duces limitis („гранични дукове“). Източник: интернет
Лимитаните обикновено са били командвани от граничните дукове на провинцията. Източник: интернет