Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a
+мн. големци`, +м. +Разг. Лице с високо обществено или служебно положение.
Къде нарочно, къде от невежество на ръководството, тя се тика назад, за да не попречи на когото трябва или да не стъпи накриво с грешния прокурор или местен големец. Източник: интернет
Вие гоподинчо големец сте с примитивно мислене. Източник: интернет
Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна, починал през 1817 г. Златарски, Александър Н. Пет български рода в летописите на историята. Източник: интернет
Димитров е известен на всички в района, включително и на мъж инвалид, останал на улицата отново с "съдействието" на радомиреца, който се прави на големец и спекулира с имената на публични личности, с които бил много гъст. Източник: интернет
Името и производните му е лично име на прабългарски или куманско-печенежки големец или владетел и на тюркските езици означава: Ал- ръка, и темир, домир, демир, тимур – желязо. Източник: интернет
Не е известно как, но след време този човек става най-богатия турчин в селото, наричан „Саля а“, прибавката „а“ към името означавало първенец, големец, богаташ. Източник: интернет
bigwig