Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. запове`дници, +м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. _Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля._
Народна повеля гласи, че Лазар е заповедник на горите и шумаците. Източник: интернет
А България трябваше да преживее целия цикъл на възход и загниване на социалистическия СССР, както и да сподели загубата на студената война, преди да излезе от неговия икономически заповедник. Източник: интернет
commander