Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
нра`вът, нра`ва, +мн. нра`ви, +м.
#1 Само +ед. Съвкупност от душевни свойства; характер. _Благ нрав._
#2 Само +мн. Обичаи, традиции, обществени навици. _Според нравите на съвременното общество._
Който с каквито хора постоянно общува, на тях и се уподобява по нрав. Йоан Златоуст
Както негодната вода прави негодни за нищо най-добрите вина, така и лошите беседи развалят хората, добродетелни по живот и нрав. Антоний Велики
На този свят има момичета, на които добрият им нрав и чисто сърце не им позволяват да имат по два любовника наведнъж. Алфред дьо Мюсе
Истинският герой се отличава с прост нрав и нежни чувства в мирно време, мъжество и храброст на защита и пламенна любов към Родината. Фьодор Глинка
Ако влизате в спор, погрижете се за вашия нрав. Вашата логика, ако имате такава, ще се погрижи сама за себе си. Джоузеф Фарел
Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица. Латинска поговорка
temper