Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
видъ`т, вида`, само +ед., +м. Външност, видим облик, изглед. _Видът ти не ми харесва. Имаш добър вид. Видът на къщата вдъхва респект._
----
видъ`т, вида`, +мн. ви`дове, (два) ви`да, +м.
#1 Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. — разновидност, тип спрямо общ признак. _Видове обучение. Три вида градове по големина. Различни видове стоки._
#2 +Спец. В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености.
+прил. [[ви`дов]], ви`дова, ви`дово, +мн. ви`дови (във 2 знач.).
* _Вид на глагола._ — +Спец. В езикознанието — граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект. _Несвършен вид. Свършен вид._
Самотата и усещането, че не си на никому нужен - това е най-ужасния вид нищета. Майка Тереза
Човечността е такъв вид дреха, която не пасва на всеки... Източник: интернет
Нещата, които имат общо качество, винаги търсят своя вид. Марк Аврелий
Гордостта е един вид презрение към всички други, освен към себе си. Теофраст
Не съдете по външността. Зад бедния вид може да се крие БОГАТО сърце. Източник: интернет
И динята, и жената не се познават по външния вид. Испанска поговорка
kind