Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
хубостта`, +мн. ху`бости, +ж.
#1 Само +ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. _Такава хубост рядко се среща._
#2 Обикн. +мн. Красиви местности или други природни обекти. _Хубостите на България._
* _Средна хубост._ — +Разг. +Пренебр. Не твърде добре, не твърде много.
* _От хубости._ — +Разг. От лоши обстоятелства, от недобър живот. _Напълнях от големи хубости._
Беше много необичайно да се използва хубост като част от сграда. Робърт Вентури
Насила хубост не става. Българска поговорка
Любов хубост не гледа. Българска поговорка
Герберастките мутри не разбраха, че насила хубост не става. Източник: интернет
Изобщо, сичката хубост на едно място. Източник: интернет
Както казва една българска поговорка: Насила хубост не става! Източник: интернет
beauty