Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2
цветъ`т, цвета`, +мн. цветове`, (два) цвя`та, +м.
#1 Част от растение, съставена от зелена чашка и обагрени листчета, в която са разположени плодникът и тичинките. _Розов цвят. Дърветата се покриха с цвят._
#2 +Диал. Плесен върху вино, туршия, оцет и др.
#3 Само _ед. Прен._ Най-добрата част от хората, занимаващи се с нещо или съставляващи някаква група. _Цветът на интелигенцията. Цветът на науката._
----
цветъ`т, цвета`, +мн. цветове`, (два) цвя`та, +м. Зрително усещане, предизвикано от пречупването на светлина с определена дължина на вълната; боя, багра. _Ярък цвят. Цветовете на дъгата._
Гледаш едни хора в очите и виждаш само цвят. А други поглеждаш, душа виждаш. Невена Коканова
Мисля, че това отблъсква Бога, ако се разхождате до пурпурния цвят някъде в полето и не го забелязвате. Алис Уокър
Не съществува нито една тревичка, нито един цвят на този свят, който не е предназначен да носи радост на хората. Жан Калвин
Небето над пристанището беше с цвят на екрана на телевизор, настроен на празен канал. Уилям Гибсън
Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина. Пабло Пикасо
Самородното злато, дори да го претопиш, не губи своя предишен цвят. Китайска поговорка
color