хубостник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

Значение

+мн. ху`бостници, +м. +Разг. +Пренебр. Лош човек; негодник, непрокопсаник. _Оня хубостник да не ми се мярка пред очите._

Синоними

разбойник негодник непрокопсаник вагабонтин проклетник обесник плейбой хубавец денди красавец донжуан флиртаджия Светски лъв

Производни думи

хубостника хубостникът хубостници хубостнико

Примери

Сигнализирахте за неуместен коментар Тандемът Пръмова-Вълчев (същия хубостник, който разваляше седенките с Орешарски) е абсолютно пагубен за българското образование. Източник: интернет

На тоя хубостник, само като му гледам гърба колко е малък, и още повече се чудя малкия с кой акъл е излязъл от колата да се разправя въобще. Източник: интернет

Сигнализирахте за неуместен коментар Моят хубостник учи във Виена трябваше да се прибере на 24.12. Източник: интернет

Превод на английски език

handsome

Думи и термини с близки букви

хубост хубости хубостите хубостника хубостнико хубостникът