Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. разбойници, +м.
#1 Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.
#2 Нехранимайко, злосторник, бандит.
#3 +Прен. Немирник, палавник. _Разбойник такъв!_+прил. [[разбойнически]], разбойническа, разбойническо, +мн. разбойнически.
Затова, вместо да разкажа за св. Мойсей Мурин, светеца разбойник (чието житие, трябва да призная, харесвам много), реших, че словото ми трябва да е за една оперна певица и за нейната единствена книга. Източник: интернет
Верн все пак успява да се пребори с Етцел за това омразата на Немо спрямо човешкия род, макар и съвсем смътно очертана, да остане продукт на истори чески сблъсъци между потисници и потиснати, вместо да бъде приравнена към тази на обикновения разбойник. Източник: интернет
$ 260 млн. стигат за щастието на дългокоса девойкаВесела история за една дългокоса красавица и нейния принц разбойник. Източник: интернет
Той не взима наркотици, не е нито разбойник, нито наркоман някой, нито отрепка”, казва жената до 39-годишния мъж. Източник: интернет
Днес Русия е със статут на държава - разбойник като Иран, Северна Корея. Източник: интернет
Дори годините да го оформят като крадец и разбойник, човекът има право на своето първо проплакване. Източник: интернет
robber