Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
хули`телят, хули`теля, +мн. хули`тели, +м. Човек, който хули.
+прил. [[хули`телски]], хули`телска, хули`телско, +мн. хули`телски.
Църквите са пълни с „богомолци“ и всички те любят всеотдайно своя вожд и баща на човечеството, който е първият, откритият и най-ожесточеният хулител на Бога и Христа. Източник: интернет
blasphemer