Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. клеве`тници, +м. Човек, който е склонен да клевети другите.
Говорителят на гръцкото правителство Янис Ойконому излезе с изявление, че новият списък трябва да бъде разгледан от правосъдните органи, но в същото време отправи лична атака срещу Ваксеванис, като го нарече "национален клеветник". Източник: интернет
Какво стана с "Пейтриъта" дето го били доставили и обучили Украинците, защо се скри като мишок в другата тема бе клеветник лъжлив. Източник: интернет
Ти, разбира се, си клеветник. Източник: интернет
Е, тва е икономиката по боцевски, другото е чешене на клавиатурите и преливане от пусто в празно Нищо не правиш за да изчистиш подозрението, че си лъжец и клеветник. Източник: интернет
И доносник не е. И клеветник не е. Режисьор е. С тежка биография, в която фигурират цели 4 филма и една касета. Източник: интернет
През 562 г. Белизарий бил обвинен в корупция, осъден и хвърлен в затвора след един, вероятно, скалъпен процес с участието на бившия му секретар, непримирим враг и клеветник Прокопий Цезарейски, авторът на "Тайната история". Източник: интернет
slanderer