Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
обвини`телят, обвини`теля, +мн. обвини`тели, +м.
#1 Човек, който обвинява.
#2 +Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор.
Обвинител и съдия не могат да се съвместят в едно лице. Менандър
Ако Вселената е безсмислена, същото е и твърдението, че е така. Ако този свят е жесток капан, неговият обвинител също е такъв, а гърнето нарича чайника черен. Алън Уотс
Гузната съвест не се нуждае от обвинител. Английска поговорка
А ако то стигне до съд, актрисата ще може да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. Източник: интернет
А обвинител номер едно напусна заседанието, за да отиде в парламента, където правната комисия гледа на второ четене измененията в Закона за съдебната власт за закриване на специализираното правосъдие. Източник: интернет
В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител № 1 е дългосрочен проблем. Източник: интернет
prosecutor