обвинител

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

Значение

обвини`телят, обвини`теля, +мн. обвини`тели, +м.
#1 Човек, който обвинява.
#2 +Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор.

Синоними

прокурор клеветник хулител злословец укорител разобличител тъжител прокуратор изобличител порицател преследващ обвиняващ частен обвинител

Фразеологични изрази

държавен обвинител частен обвинител

Производни думи

обвинителя обвинителят обвинители обвинителите обвинителю

Примери

Обвинител и съдия не могат да се съвместят в едно лице. Менандър

Ако Вселената е безсмислена, същото е и твърдението, че е така. Ако този свят е жесток капан, неговият обвинител също е такъв, а гърнето нарича чайника черен. Алън Уотс

Гузната съвест не се нуждае от обвинител. Английска поговорка

А ако то стигне до съд, актрисата ще може да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. Източник: интернет

А обвинител номер едно напусна заседанието, за да отиде в парламента, където правната комисия гледа на второ четене измененията в Закона за съдебната власт за закриване на специализираното правосъдие. Източник: интернет

В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител № 1 е дългосрочен проблем. Източник: интернет

Превод на английски език

prosecutor

Думи и термини с близки букви

обвинилото обвиним обвините обвинител адв обвинителен обвинителен акт