Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. изда`тъци, (два) изда`тъка, +м. Част от нещо, което се издава навън. _Съдът има красив издатък за дръжка._
Днешният джут е дълъг около 45 см. Липсва острие и има само един издатък, дълъг около 5 см и започващ малко над дръжката, сочейки към върха на оръжието. Източник: интернет
Крилата са правоъгълни с по един цилиндричен издатък в двете страни, играещ ролята на оси. Източник: интернет
Много хора погрешно смятат, че този издатък служи за улавяне на меча. Източник: интернет
При безгръбначните терминът обикновено се отнася за тръбообразен издатък от устата, който служи за хранене и смучене. Източник: интернет
expenditure