1. чело - Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
2. чело - Глагол - пр.накл., мин.св.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
Производна на чета
и [[чело`]], +мн. чела`, +ср.
#1 Горна лицева част на човешки череп, между очите и косата. _Високо открито чело._
#2 Най-предна, горна, лицева част на нещо. _Вървя в челото на колоната._
* _На челото (на някого) е написано._ — Ясно е, вижда се отдалече.
* _С открито чело._ — С чест, с чиста съвест.
* _С пот на челото._ — С много работа, с упорит труд.
----
+мн. чела`, +ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело.
Стюарт сигурно е усетил отчаянието ми от начина, по който започнах леко да удрям чело в масата. Маурийн Джонсън
Имам много голямо чело. Имам ясно изразен череп. Може би продуцентите смятат, че там има много неща. Нийл Патрик Харис
Не разбира ли човек от шеги, пиши го пропаднал. И да знаете: това въобще не е истински ум, та дори и човекът да има пет пръста чело. Антон Чехов
В момента, в който човек се замисли, лицето му става само нос и чело, една гротеска. Източник: интернет
Ванко 1 откри дентална клиника в Кършака с изискан коктейл, в двора на кооперацията, където се намира тя, видя репортер на Класическо дуо от чело и цигулка изпълняваха предимно произведения на Моцарт, противно на очакванията. Източник: интернет
"Започнах в "Локомотив" с победа и си тръгвам с вдигнато чело с победа. Източник: интернет
forehead