издрънча

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

издрънчи`ш, +мин. св. издрънча`х, +мин. прич. издрънча`л, +св. — +вж. [[издрънчавам]].

кънтя ехтя звънтя звънна иззвънтя дрънна проехтя издрънка

задрънчи

Този бокс издрънча на земята, точно когато до тримата спря такси. Източник: интернет

rattled