Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед.
#1 Прогонване от родна страна или роден край, обикн. по политически причини; изселване. _Живея в изгнание две години._
#2 Доброволно напускане на родна страна по политически или икономически причини.
Едва в изгнание осъзнаваш в каква степен този свят е бил свят на изгнаници и на каторжници. Елиас Канети
Смъртта е най-доброто изгнание. Наполеон Бонапарт
В изгнание човек не е нищо друго освен призрак... Престанах да съществувам, когато отидох в изгнание. Рейналдо Аренас
Само самотният познава пълното щастие на приятелството. Останалите имат техните семейства, но за самотният и в изгнание неговите приятели са всичко. Уорън Хардинг
А Дмитрий Фирташ - живеещият в изгнание газов магнат, издирван в САЩ по обвинения в корупция и смятан навремето за приближен на Кремъл, тръби, че иска да се върне в Украйна и да помага за отбраната. Източник: интернет
Броени часове след публикуване на доклада на МААЕ украинският град Енергодар, в който се намира атомната централа "Запорожие", е бил бомбардиран, заяви заяви Дмитро Орлов, прокиевският кмет на града, който живее в изгнание, съобщи "Франс прес". Източник: интернет
exile