заточение
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+ср., само +ед.
#1 Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия.
#2 +Прен. Прекарване при лоши условия, в далечно място.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Да преразказваме ли спомените на нашите дядовци, изпращани на заточение за три царевични мамула?
Заради изповядването на християнски убеждения той бил подложен на жестоки мъчения, хвърлен в тъмница и изпратен на заточение.
Изпратен в заточение в Сен Жан Д'Акр в Мала Азия.
Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата.
Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения.
Почива в заточение на 14 септември 407 г. в град Комана Понтика по време на св. Литургия.
Превод на английски език
exile