Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед.
#1 Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия.
#2 +Прен. Прекарване при лоши условия, в далечно място.
Да преразказваме ли спомените на нашите дядовци, изпращани на заточение за три царевични мамула? Източник: интернет
Заради изповядването на християнски убеждения той бил подложен на жестоки мъчения, хвърлен в тъмница и изпратен на заточение. Източник: интернет
Изпратен в заточение в Сен Жан Д'Акр в Мала Азия. Източник: интернет
Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. Източник: интернет
Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения. Източник: интернет
Почива в заточение на 14 септември 407 г. в град Комана Понтика по време на св. Литургия. Източник: интернет
exile