изгнаник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. изгна`ници, +м. Човек, който е в изгнание.
+прил. [[изгна`нически]], изгна`ническа, изгна`ническо, +мн. изгна`нически.

За всеки изгнаник родината е езика, на който той не престава да говори. Мирча Елиаде

Аз съм абсолютно нещастен извън водата. Това е все едно да посетиш небето, а след това да си изгнаник на земята. Жак-Ив Кусто

Много пъти можете да се почувствате като изгнаник в държава, в която сте родени. Азар Нафизи

Не следвайте победен враг. Следвайте Христос. Това е скъпо. Ще бъдеш изгнаник в тази епоха. Но ще бъдеш свободен. Джон Пайпър

Всички правим грешки, нали? Но ако не можеш да си простиш, винаги ще си изгнаник в собствения си живот. Къртис Ситенфелд

Да си припомним, че авторът на Птичето гнездо е изгнаник от години. Източник: интернет

expatriate