Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. изгна`ници, +м. Човек, който е в изгнание.
+прил. [[изгна`нически]], изгна`ническа, изгна`ническо, +мн. изгна`нически.
За всеки изгнаник родината е езика, на който той не престава да говори. Мирча Елиаде
Аз съм абсолютно нещастен извън водата. Това е все едно да посетиш небето, а след това да си изгнаник на земята. Жак-Ив Кусто
Много пъти можете да се почувствате като изгнаник в държава, в която сте родени. Азар Нафизи
Не следвайте победен враг. Следвайте Христос. Това е скъпо. Ще бъдеш изгнаник в тази епоха. Но ще бъдеш свободен. Джон Пайпър
Всички правим грешки, нали? Но ако не можеш да си простиш, винаги ще си изгнаник в собствения си живот. Къртис Ситенфелд
Да си припомним, че авторът на Птичето гнездо е изгнаник от години. Източник: интернет
expatriate