приказка
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. приказки, +ж.
#1 Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.
#2 +Разг. Само +ед. Приказване. _Прекъсвам приказката на някого._
* _Големи приказки._ — Хвалба.
* _На (сладки) приказки._ — На (приятен) разговор.
* _Отварям приказка._ — +Разг. Започвам да говоря по определен проблем.
* _Намирам се на приказка._ — +Разг. Говоря безцелно, колкото да поддържам разговора.
* _Празни приказки._ — Безсмислени думи, разговори.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Живота сам по себе си е най-прекрасната приказка.
Европа за мен - като магическа кутия от стара детска приказка.
Моята мечта е да намеря такъв мъж, който всяка нощ да ми разказва нова приказка.
Това е Приказка за опашка - опашка, принадлежала на малка червена катерица и се казваше Нуткин.
Всяка приказка предлага потенциал да надхвърли настоящите граници, така че в известен смисъл приказката ви предлага свободи, които реалността отрича.
Можеше да е като приказка. Но приказките не са истински. Нещата не вървят така. За всичко си има цена.
Превод на английски език
tale