Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. каи`ши, (два) каи`ша, +м. +Разг.
#1 Дълга ивица от кожа, брезент и др. за връзване; ремък.
#2 Колан от кожа.
#3 Бръснарско съоръжение от кожа, гума или брезент за заглаждане на бръснача.
* _Тегля каиша._ — +Разг. Върша най-тежката работа. _Вие си живеете, а аз тегля каиша._
Въпреки че на играчите не е позволено да пристягат с каиш телето към телата си или седлата си, честа практика е то да се закрепи под крака, за да се освободят ръцете не играча. Източник: интернет
Нямайки жена и деца, Кант осъществявал връзката между теория и практика, като биел с каиш "пияната латвийско-руска свиня" - слугата си Лампе. Източник: интернет
Задниците ни каиш фанаха от изненади! Източник: интернет
Иначе тоя каиш нали е женен? Източник: интернет
По правила на мача, той няма да е за титлата, но около ринга ще има 18 избрани от публиката фенове, на които ще им бъде даден кожен каиш и всеки от тях ще има пълното право да налага Джарет, ако излезе извън ринга преди края на мача. Източник: интернет
belt