Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. и`вици, +ж.
#1 Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. _Отрязах ивица плат за колан._
#2 Част от територия или повърхност с такава форма. _Ивица изорана земя. Крайбрежна ивица._
#3 Шарка с такава форма. _Одеяло на ивици. Плат на ивици. Оцветяването на зебрата е на ивици._
+същ. [[и`вичка]], +мн. и`вички, +ж.
Морето е огромно, мисли Фарид, но не такова, като пустинята. То завършва там, където започва небето, - зад гладка ивица лазур. Маргарет Мацантини
Всеки облак има си сребърна ивица по края. Английска поговорка
В разделителната ивица, непосредствено след площадката за отдих, е монтиран нов знак Г1 - "Движение само на право след знака“, задължаващ пътуващите по основното направление да карат само направо. Източник: интернет
В разделителната ивица, непосредствено след площадката за отдих, е монтиран нов знак Г1 – „Движение само направо след знака“, задължаващ пътуващите по основното направление да карат само направо. Източник: интернет
Важно е обаче да управлявят хора, които обичат зелената ивица в националния ни флаг. Източник: интернет
В задната част на охлюва има черна ивица, която се изрязва и изхвърля. Източник: интернет
strip