Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. ремъци, (два) ремъка, +м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. _Ремък на раница._+прил. [[ремъчен]], ремъчна, ремъчно, +мн. ремъчни.
В момента, в който вече ще затваряме капака на колата, майсторът-шофьор на Бърза помощ взе и вдигна с два пръста нещо, което се оказа скъсан ремък. Източник: интернет
Докато моторът работи, внимателно нанесете антиперспиранта върху движещия се ремък. Източник: интернет
Аксесоари, предоставени с автомата включват: 6H4 или 6H5 щик, устройство за бързо зареждане, три резервни пълнителя, четири 15-патронови пачки за бързо зареждане на пълнители, комплект за поддръжка, пръчка за почистване и ремък. Източник: интернет
В легендите за Демир баба е познат мотивът „юнак загражда сакрално пространство чрез измерването му с тасма (кожен ремък) или пояс”. Източник: интернет
“Българин е този, който прави ремък за автомобила си от чорапогащник“, обобщи една американка, а друга беше изумена заради “откраднатата“ чиния от външната тоалетна на крайпътно кафе. Източник: интернет
Автоматите се доставяли с ремък за носене. Източник: интернет
strap