Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
клу`път, клу`па, +мн. клу`пове, (два) клу`па, +м. Вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка. _Над главата му виси клупът. Клупът се затегна, човекът увисна._
Осъден на смърт чрез обесване от специален османски съд в Търново, той е откаран в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година сам слага въжения клуп на врата си с думите: „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“ Източник: интернет
Джой включва job control модула на Джим Клуп и прибавил възможности за автоматично рестартиране и поддръжка на последната VAX машина – VAX-11/750. Източник: интернет
Самият клуп се получава по-плавен. Източник: интернет
bench