Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. бри`мки, +ж.
#1 Всяко едно възелче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан.
#2 Разплетена, изпусната нишка. _Бримка на чорап._
Не е ясно какво се случва и какво ще се случи оттук нататък с фауната на резервата, след като гората, която е жизненоважна бримка от екосистемата, е унищожена по естествен начин. Източник: интернет
При някои стилове на хвърляне горната част се хвърля с главата надолу, но първата бримка на въжето се навива около скована „глава“. Източник: интернет
В средната им бримка има триплет наречен антикодон. Източник: интернет
По вкуса на боговете, майсторът вплел във всяка бримка на мрежата по един скъпоценен камък. Източник: интернет
С напредването на всеки ред, нова бримка се изтегля през съществуваща бримка. Източник: интернет
По-късно, за втората бримка, семействата и институциите трябва да осигурят на детето място, където да произвежда своите репрезентации на травмата. Източник: интернет
loop