1. лай - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28
2. лай - Глагол - повелително наклонение, ед. ч.
Производна на лая
ла`ят, ла`я, +мн. ла`еве, (два) ла`я, +м. Най-типичният вик на куче, по-рядко на вълк и др. — когато преследва, когато е гладно и т. н. _Чу се радостен лай на куче. Ожесточен лай._
Кучетата с най-силният лай са тези които най-много се страхуват. Норман Рийдъс
Ако в сърцето ти бушува гняв, пази езика си от лай. Сафо
До края на живота си няма да свикна, че кучетата се сродяват чрез лай. Гиньо Ганев
Slon е камуфлажът на новото пушечно месо, мобилизирано да бълва лай. Източник: интернет
Всъщност и мобилизацията на пандизчиите от майстор готвача Пригожин, и частичната мобилизация на джуджето Пу и крясъците му за ядрена атака са само димна завеса, зад която Пу се крие, за да не видят хората, че в Украйна е затънал с двата крака в лай. Източник: интернет
Куче посреща всеки с яростен лай. Източник: интернет
barking