Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+ж., само +ед.
#1 Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. _Злобата му към нея растеше. Гледаше със злоба._
#2 Зъл човек. _Той е голяма злоба._
* _Злобата на деня._ — Особено интересни, интригуващи за момента случки и събития.
Уви, светът обърнал се в пустиня! Море от злоба и разврат!... Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад! Христо Смирненски
Да нямаш в сърцето си злоба против някого, иначе трудовете ти ще бъдат напразни и суетни. Всяко зло желание прогонвай от себе си – и няма да те победят враговете ти. авва Исаия
Не по злоба наказваш Ти, Господи,- Твоят удар поразява от любов. Ти желаеш нашата полза, затова по всякакъв начин доказваш своето милосърдие. Ефрем Сирин
Не прави зло на хората. Човешката злоба ми наранява сърцето. Ксения Петербургска
Всеки закон, смесен с невежеството и злоба и отдаден на основни страсти, наричаме мъдростта на нашите предци. Сидни Смит
Никога не приписвайте на злоба или друго умишлено решение това, което може да се обясни с човешка слабост, несъвършенство или невежество. Харолд Кушнер
despite