навик
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. на`вици, (два) на`вика, +м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. _Придобих навик да ставам в едно и също време._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Да кажеш истината не е толкова въпрос на воля, колкото на навик.
Характерът не е нищо друго освен дълговременен навик.
И ми остана навик непривичен - невроза ли е, друго ли - не знам, но с много хора често съм самичък, а в самотата - много рядко сам.
За тези, които са бедни на щастие, всеки път е първи път; щастието никога не става навик.
Лошият навик да се обвиняват другите за греховете не е монопол на правителствените служители.
Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.
Превод на английски език
habit