Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. на`вици, (два) на`вика, +м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. _Придобих навик да ставам в едно и също време._
Да кажеш истината не е толкова въпрос на воля, колкото на навик. Марк Аврелий
Характерът не е нищо друго освен дълговременен навик. Плутарх
И ми остана навик непривичен - невроза ли е, друго ли - не знам, но с много хора често съм самичък, а в самотата - много рядко сам. Източник: интернет
За тези, които са бедни на щастие, всеки път е първи път; щастието никога не става навик. Мерилин Монро
Лошият навик да се обвиняват другите за греховете не е монопол на правителствените служители. Милтън Фридман
Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето. Николо Макиавели
habit