Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. табие`ти, (два) табие`та, +м. +Разг. Характер, своеобразност, привичка. _Неговите табиети всеки ги знае._
Ако производителите на модерни оръжия имаха табиет да предлагат тлъсти подкупи, то БА да беше много отдавна из корен модернизирана. Източник: интернет
По ирония на съдбата Георги е племенник на легендарния майстор на шиша на Родопите бай Панайот, който открива първото заведение "Чевермето" в Пампорово и налага овчарския табиет за печене на месо като атракция по кръчмите в България. Източник: интернет
Явно е ориенталски табиет! Източник: интернет
habit