нещастник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Значение
+мн. неща`стници, +м.
#1 Нещастен човек.
#2 +Прен. +Разг. +Пренебр. Жалък, незначителен човек.
Синоними
Производни думи
Примери
Никога не приемайте, че някой е късметлия или нещастник поради начина, по който изглежда нещата.
А Джаба- Роса какъв инженер беше, нещастник?
Изпрати досиетата Х на ВСС и го закопай тоя волуякски нещастник!
За Капитанов знам много неща - този нещастник цял живот е на държавнта ясла - какви ли не далавери правеше по времето на Вельо и Туфчо.
А, образованието няма ли да засегне, бе нещастник.
Бротоубийствена война зопочната от един нещастник.
Превод на английски език
loser