Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. субе`кти, (два) субе`кта, +м.
#1 +Спец. Във философията _–_ същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства.
#2 Човек като носител на качества. _Някакъв непознат субект се върти пред вратата._
#3 +Спец. В логиката _–_ предмет на съждението.
#4 +Спец. В граматиката _–_ дума, назоваваща деятеля; подлог.
#5 +Спец. Юридическо лице, което притежава правоспособност и дееспособност.
+прил. [[субе`ктен]], субе`ктна, субе`ктно, +мн. субе`ктни.
Психичните събития, казва се, не са пасивни случки, а действия на субект. Херман Ебингхаус
Алкохоликът е неприятен субект който пие колкото вас самите. Дилън Томас
Кой съм аз? Субект и обект в едно - съзерцаване и обмисляне, мислене и мисли. И двете трябва да ставам това, което съм. Йохан Готлиб Фихте
По време на най-ранните етапи детето възприема неща като солипсист, който не знае за себе си като субект и е запознат само със собствените си действия. Жан Пиаже
Нищо, което ни заобикаля, не е обект. Всичко е субект. Андре Бретон
По-добре да си обект на завист, отколкото субект на жалост. Веселин Георгиев
subject