обожател
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Значение
обожа`телят, обожа`теля, +мн. обожа`тели, +м. Човек, който обожава някого или нещо; поклонник, ценител. _Той не познаваше всичките обожатели на дъщеря си. Обожател на хубавите вина._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
От своя страна изпълнителката на хита "Антилопа“ още преди дни сподели с феновете си, че има нов обожател.
Той трябваше да показва, как един обожател ме преследва вманиачено, но аз съм на женско парти.
Феновете й са сигурни, че тя знае кой е новият й обожател, като дори двамата вече може и да са заедно.
Баронът е бивш обожател на майката на Ефи, която е предпочела господин Брист, заради стабилното му финансово състояние.
Джейн не може да устои на предизвикателството да се похвали по телефона на Брад за новия си обожател, а той не спира да я дразни, обявявайки Рекс за хомосексуалист.
Впоследствие тя също се влюбва в своя нов обожател и това я кара да прекрати стария си начин на живот, който Арман отказва да приеме.
Превод на английски език
admirer