Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. пле`нници, +м.
#1 Лице, което се намира в плен на неприятел; роб.
#2 Лице, което е обхванато от чувство, страст. _Пленник на любовта._
#3 Животно, което се намира под чужда власт или зависимост. _Вълкът беше пленник на ледовете._
+прил. [[пле`ннически]], пле`нническа, пле`нническо, +мн. пле`ннически. _Пленнически живот._
По-добре е да умреш, сражавайки се за свободата, отколкото в протежение на всичките дни от живота си да останеш пленник. Боб Марли
Аз съм несвободен. Като първо, всеки човек е пленник на своите културни традиции. Като второ, ако ме измъчват, аз веднага бих се предал. Аки Каурисмеки
По време на война всеки е пленник. Урсула Ле Гуин
Като общо правило разпитите без ясно определени законови граници са брутални. Особено когато имат императив да извлекат информация от пленник незабавно. Малкълм Нанс
Престани да бъдеш пленник на своето минало. Стани архитект на своето бъдеще. Робин Шарма
Бях щастлив, че не бях на негово място. Той можеше да командва смъртта ми, но не и неговата. Но тогава каква сила беше неговата? Той беше пленник на себе си. Анчи Мин
captive