пленник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. пле`нници, +м.
#1 Лице, което се намира в плен на неприятел; роб.
#2 Лице, което е обхванато от чувство, страст. _Пленник на любовта._
#3 Животно, което се намира под чужда власт или зависимост. _Вълкът беше пленник на ледовете._
+прил. [[пле`ннически]], пле`нническа, пле`нническо, +мн. пле`ннически. _Пленнически живот._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
По-добре е да умреш, сражавайки се за свободата, отколкото в протежение на всичките дни от живота си да останеш пленник.
Аз съм несвободен. Като първо, всеки човек е пленник на своите културни традиции. Като второ, ако ме измъчват, аз веднага бих се предал.
По време на война всеки е пленник.
Като общо правило разпитите без ясно определени законови граници са брутални. Особено когато имат императив да извлекат информация от пленник незабавно.
Престани да бъдеш пленник на своето минало. Стани архитект на своето бъдеще.
Бях щастлив, че не бях на негово място. Той можеше да командва смъртта ми, но не и неговата. Но тогава каква сила беше неговата? Той беше пленник на себе си.
Превод на английски език
captive