Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
робът, роба, +мн. роби, +м.
#1 +ист. В робовладелското общество — безправен човек, който се купува и продава като стока. _Пазар за роби._
#2 Потиснат, поробен от чужда държава човек. _Българите не са вече роби на турците._
#3 +Прен. Безволев човек, който се е оставил във властта на някого или който се е поддал на страст, на порок, на увлечение и др. _Роб на алкохола._
#4 Пленник.
#5 +Прен. Безкрайно предан на някого или на нещо човек. _Ваш покорен роб._
+прил. [[робски]], робска, робско, +мн. робски.
В пияно състояние, всеки е роб на гнева и беглец от разума. Софокъл
Не може да има дружба между господар и роб. Квинт Курций Руф
Роб е този, който не умее да владее себе си. Епиктет
Станете роб на философията, за да получите истинска свобода. Епикур
Покорният на съдбата, роб умира. Грузинска поговорка
Онзи, когото наречеш свой господар, ще те нарече свой роб. Абхазка поговорка
slave